Има ли признаци ?

Има ли признаци, които могат да ни подскажат по-рано за обучителните трудности, преди детето да тръгне на училище?

Да, има признаци,които, проявени в различна степен, могат да подскажат за евентуални трудности. Някои от тях упорито се повтарят и не изчезват с времето и така пречат на детето да натрупва нови умения в детската градина.  
Изразява се по-трудно в сравнение с другите деца.
  • Погрешно изговаря думите или не ги подрежда правилно в изречение.
  • Не умее да различава първия звук,с който започва думата.
  • Не може да запомни имената на познати неща, трудно разпознава или заменя букви и цифри.
  • Не се ориентира за посоките. Бърка ляво и дясно, „горе” – „долу” или „вътре”-„вън” и няма предпочитания към лява или дясна ръка.
  • Не се ориентира във времето и понякога заменя „днес” с „вчера” или „утре”.
  • Прекалено често се спъва, удря се и пада без причина. Несръчно е при събличане, обличане, връзване на връзки или закопчаване на копчета.
  • Често се разсейва и не може да стои спокойно на едно място по-дълго време.
  • Затруднява се при рисуване и оцветяване.
  • Трудно научава песни и стихчета.
  • Не разбира основни моменти от приказка, която му четат, не успява да ги запомни и среща затруднения да разкаже нещо, което му се е случило.
 
Каква е възрастта, в която децата трябва да са усвоили по-голяма част от тези умения?
Последната година от предучилищната възраст между 6 и 7 години е периодът, в който децата би трябвало да притежават повечето от тези способности, за да бъдат подготвени и за тръгване на училище.  
Кога може да се каже със сигурност, че детето има специфични обучителни трудности?
Най-сигурно това се определя от специалист логопед във втори клас и след това в останалите класове от обучението на детето. Имат ли тези прояви и последващите ги обучителни трудности връзка с интелектуалните способности на детето? Не. Децата със специфични обучителни трудности не са нито глупави, нито мързеливи, както понякога погрешно ги характеризират. Често в разговор се проявяват като много по-информирани от техните връстници. Но те мислят, гледат, слушат и възприемат по-различно от останалите деца, затова се нуждаят от помощ и съдействие.  
Какво може да направи родителят в подобни случаи?
Ако родителят открие някой от споменатите признаци у своето дете във възрастта между 5 и 7 години, трябва да се консултира със специалист логопед или психолог. Навременната консултация ще даде нова насока в развитието на детето и може да преодолее до голяма степен някой от предстоящите трудности в училище.

Кои са най-важните принципи, които родителите биха могли да спазват?

  • Да хвалят детето не само за постиженията му, но и за положените усилия.
  • При занимания с познавателен характер да отстраняват всички странични дразнители.
  • Да предлагат на децата си по-краткотрайни целенасочени занимания, без да ги претоварват.
  • Ако малчуганите се затрудняват в нещо, никога да не ги принуждават да го правят насила.
  • Необходими са търпение и овладяване на отрицателните им емоции.
  • Да откриват занимания извън дома и детската градина, които се отдават на децата им с лекота и на базата, на които те изграждат своята самоувереност и самочувствие.
 
Как да постигнем успех заедно с детето?
Има много пътища, по които може да се помогне на детето да се справя с училищната програма. Опитайте някои от предлаганите идеи:

Проследете (в продължение, да речем, на една седмица) кога детето се залавя с приготвянето на уроците си, ако не го командвате. Веднага след училище? След като си поиграе или се поразходи малко? След като обядва? Когато се стъмни? Ако избраното време е приемливо по принцип (тоест не е съвсем късно вечерта), постарайте се да  подредите деня си според неговия избор, за да не му прекъсвате заниманията с ядене или с домашни задължения.

Ако детето обича да учи като слуша музика, не му пречете (ако, разбира се това не пречи на останалите членове на семейството). Ако то предпочита да чете учебника, като лежи на пода, а не да седи зад бюрото, нека прави както му е удобно. Всички Ваши старания да го заставите да прави така, както вие смятате за нужно, само ще включат защитните му механизми и цялата му енергия ще отиде, за да оказва съпротива, а не за приготвянето на уроците.

В свободното си време играйте с детето развиващи игри. Тези увлекателни занимания носят не по-малко полза от училищните, но затова пък удоволствията са доста повече. За един първокласник дори доминото е развиваща игра, тя го учи да смята, да е внимателен и предвидлив, а на възрастните пък предоставя достатъчно възможности да похвалят детето, да отбележат успехите му. За учениците, особено за момчетата, е много полезна, например, такава игра: избира се тема, един от участниците трябва накратко да изкаже своите съображения по даден предмет. Другият трябва да слуша внимателно и след това да се постарае да преразкаже чутото, колкото се може по-точно. Играта кара момчетата да слушат внимателно, да запомнят, да формулират — все неща, в които те, като правило, не са особено силни. По-напредналите играчи могат да не преразказват, а да си опонират. За тази игра не е нужно нищо, тя позволява да се запълват паузи — например по време на пътуване, изчаквайки да премине силният дъжд, пред кабинета на зъболекаря.

За някои деца добра мотивация могат да бъдат къси изречения, афоризми от велики личности или пословици, които говорят за ценността на знанията, ума, майсторството. Помогнете им да изберат, напишат и закачат над бюрото си думите, които са ги впечатлили особено много. При други деца една Ваша бележка или смешна картинка, поставена в чантата или върху бюрото, ще повдигне настроението им. Не забравяйте да им напомняте колко много ги обичате и любовта Ви не зависи от успехите и оценките.

 

Използвани са материали от сп.“Родители“ и children-iq.hit.bg